Хормонозаместващото лечение (ХЗЛ) представлява изкуствено въвеждане на полови хормони, когато тяхното производство в женския организъм е сведено до минимум. Целта на ХЗЛ е да повлияе върху последствията от недостиг на единия от двата основни типа хормони, произвеждани от яйчниците, а именно естрогените. Съвременното ХЗЛ предполага индивидуален подход към пациентката и прилагане на “минимална ефективна доза” – количеството доставен хормон осигурява ефект при минимален риск от нежелателни реакции.

Кога се предписва ХЗЛ?

Климактериумът е преходен период в живота на жената, който свързва репродуктивната й възраст със старостта.

През този период яйчниците преустановяват отделянето на годни за оплождане  яйцеклетки и драстично намаляват производството на полови хормони. Пониженото ниво на естрогените обуславя няколко явления, характерни за климактериума:

• вегетативно-съдови разстройства (топли вълни, изпотявания, световъртеж, ускорен пулс, прескачане на сърцето и др.)
• нервно- психични смущения (депресивни изживявания, раздразнителност, тревожност, влошаване на паметта и др.)
• нарушения в дейността на жлезите с вътрешна секреция и обмяната на веществата (затлъстяване, промени в мастната обмяна)
• остеопороза.

Според тежестта на климактеричните смущения, сред жените в тази възраст се оформят три групи – 1/3 без оплаквания, 1/3 с леко изразени симптоми и 1/3 с тежко страдание. Обект на ХЗЛ е последната група пациентки – при условие, че те самите желаят това.

Други случаи, при които се прибягва до ХЗЛ, са:

• лечение на кастрационния синдром (типични за климактериума оплаквания, които могат да настъпят във всяка възраст след премахване на яйчниците)
• лечение на неправилни маточни кръвотечения, появили се на климактеричен терен.

Преценка се прави за всеки отделен случай. Тя е съобразена с тежестта на състоянието и специфичния за всяка пациентка риск. Няма добър и лош препарат. Има подходяща и неподходяща за ХЗЛ пациентка.

Продължителност на ХЗЛ

Продължителността на провеждане на ХЗЛ не е догма. Счита се, че в рамките на няколко години оплакванията отзвучават, а рискът от страничните ефекти не се повишава.

Противопоказания

Противопоказанията за ХЗЛ биват абсолютни и относителни.

• Абсолютни:тежки нарушения на чернодробната функция, тумори на черния дроб, нарушения в мастната обмяна, тромбоемболична болест, съдово-мозъчни заболявания, някои вродени заболявания на обмяната на веществата, порфирии, тежка хипертония, сърповидно-клетъчна анемия, рак на матката, млечната жлеза и яйчника (доказани или вероятни) и др.
• Относителни: тежък захарен диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система, мигрена, епилепсия, миома на матката, някои видове мастопатия, туберкулоза и др.

Странични явления

Стомашно-чревни смущения, преходно повишение на телесното тегло, напрежение и болезненост в млечните жлези, промени в либидото, главоболие, алергични реакции и др.

Препарати

Съществува разнообразие от медицински продукти, предназначени за ХЗЛ.

Приложението им зависи от различни фактори – наличие или липса на менструация, наличие или липса на матка, общо състояние на организма и др. Препаратите се прилагат под форма на хапчета, кожни пластири (лепенки) или капсули за подкожно въвеждане.

При положение, че предимствата (подобряване качеството на живот) превишават рисковете, за предпочитане е прилагането на нискодозирани медикаменти.

Разликата между нискодозираните и стандартните препарати за ХЗЛ е в количеството на естрогена. В нискодозираните препарати естрогенът е около два пъти по-малко, отколкото в стандартните.

При жени с отстранена матка е уместно прилагането на пластири или подкожни капсули, съдържащи само естроген.

При жени със запазена матка, прилагането на естроген задължително трябва да бъде балансирано с другия основен яйчников хормон – гестаген. Гестагенът предпазва матката от канцерогенното влияние на естрогена и гарантира появата на ежемесечно кървене, наподобяващо менструация.

Назначаването на препарати за ХЗЛ трябва да става само от квалифициран специалист, след като на пациентката са направени необходимите предварителни изследвания (клинично и ехографско изследване на млечните жлези, по преценка мамография, изследване на мастната обмяна, съсирваемостта на кръвта, функцията на черния дроб) и гинекологичен преглед. Преценка на съотношението полза-риск се прави  индивидуално, за всяка пациентка. Хормонозаместващото лечение изисква стриктен клиничен и лабораторен контрол – както преди да бъде започнато, така и докато се прилага.

Освен хормоналните медикаменти, в практиката все по-широко навлиза употребата на вещества с растителен произход. Те нямат химическата структура на естрогени, но по своето действие върху климактеричните оплаквания наподобяват естрогените. Наричат се „фитоестрогени”, не повишават риска от развитие на тромбози, почти нямат странични ефекти и като че ли могат да бъдат прилагани без ограничения във времето.