Диагнозата “киста на яйчника” трябва да бъде потвърдена чрез ехография. Така доказваме, че наистина има киста, т.е. кухина, изпълнена с течност – а не солиден тумор. Солидните яйчникови тумори се оперират без излишно бавене. Появата на киста може да се дължи на нарушение в цикличната функция на яйчника (“функционална киста”) или на нетуморно заболяване – например възпаление или ендометриоза. Част от кистите са тумори в тесния смисъл на думата, т.е. проява на автономен тъканен растеж. Те, от своя страна, биват три типа: доброкачествени, гранични или злокачествени. Злокачествените кисти могат да възникнат в самия яйчник или да са разсейка на тумор, произхождащ от друг орган. Функционалните кисти често изчезват спонтанно. Част от успехите на нетрадиционната медицина са свързани именно с такива яйчникови кисти. Други кисти не изчезват спонтанно (поне докато яйчниците функционират), но се повлияват от лекарства. Тук спадат кистите, причинени от ендометриоза. След приключване на лечебния курс, кистите могат да се появят отново. При ендометриозните кисти, както и при някои възпалителни изменения на яйчника, е възможно съчетание между медикаменозно лечение и пункции. Оперативното лечение няма алтернатива за кистите, предизвикани от автономен тъканен растеж, както и за кисти, открити в менопауза. Операция може да се наложи и при други видове кисти – особено ако диаметърът им надвишава 5 cm или при усложнения: спукване, усукване и др.